Снимка: Савина Спасова
Процедурите, по които се взима българската позиция, трябва да тръгват от браншовите организации, като пък те преди това трябва да направят дискусии на регионално ниво със самите земеделски производители. От там да се оформи позиция, да отива във всички министерства и при българските евродепутати.
Това е мнението на Светлана Боянова – изпълнителен директор на Българската аграрна камара. Коментарът ѝ е във връзка с финалния доклад на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен по стратегическия диалог за бъдещето на аграрния сектор на европейската общност.
Документът не ме впечатлява, той е резултат от интензивната работа на 29 експерти по цялата агрохранителна верига на европейско ниво, посочи Боянова, като добави, че в него има някои неща, които приветстват. И даде пример – да бъде сменен подходът отгоре надолу, както и да бъде осигурен допълнителен фонд, който да е специално заделен за земеделските производители, за да могат те да постигат устойчивостта, която се търси на европейско ниво, а не финансите да се предоставят само по линия на общата селскостопанска политика.
Светлана Боянова има опит в няколко преговорни процеса за бъдещата ОСП, но, по думите ѝ, сега ще бъде по-различно. След протестите на фермерите през януари ЕК усети, че нещата не са добре, обясни тя. По думите ѝ в документа е изведено земеделието и автономността на ЕС в производството на храни като стратегически отрасъл. Въпросът е обаче как, отбеляза експертът и заяви категорично, че в България ние също трябва да променим подхода. Според нея позицията трябва да бъде предварително съобразена с браншовите организации. “Колкото повече прозрачност има на процесите, толкова по-добре”, смята тя.
Основните предизвикателства в документа
За екологичните изисквания нещата се повтарят, като може да има някои облекчения, отбеляза Светлана Боянова в предаването “Преди всички”, но добави: “На нас ни се иска повече, особено за бюджета, защото в документа не се казва нищо по този въпрос”.
Втори въпрос, който не виждаме, е присъединяването на нови страни-членки и въобще либерализацията на пазара с Украйна, посочи тя и каза, че най-много ни касае Украйна.
“Не приемаме подобна формулировка – че социално-икономическата подкрепа за земеделските стопани трябва да бъде по-целенасочена, като се дават субсидии на тези, които най-много се нуждаят”, каза също Боянова. По думите ѝ тук има неща, които трябва да бъдат изчистени.
За търговията с трети страни пише, че трябва да се промотира стратегически земеделието и производството на храни, но и че трябва да има реципрочност, коментира тя и обясни, че изискванията за българските и европейските производители трябва да са същите като на тези, които внасят, защото иначе те подбиват цените.
По думите ѝ има и съображения, свързани с животновъдния сектор. Има страхове, че наблягането на диетите, базирани на растителни протеини, застрашава производството на протеин от месни и млечни продукти, уточни Боянова. Според нея хитро е написано, но и тук много зорко трябва да следим какво се случва.
Друга важна тема, която отбеляза експертът, е напояването. Тя подчерта, че по този въпрос няма конкретика – какви политики ще се предложат за водата и в частност за земеделски цели. Проблемът с достъпа до вода е много сериозен, напомни Светлана Боянова и настоя за адекватна политика на европейско ниво, за да може темата да намери и адекватно решение в България. Според нея може би има някакво неразбиране за важността на темата в МОСВ.
Ври и кипи в целия ЕС, обобщи Боянова.
Цялото интервю на Веселина Миланова със Светлана Боянова в предаването “Преди всички” чуйте в звуковия файл.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество