Днес пътувах от София до Истанбул с влак само за 15 часа. Приключението започна вчера в 18:45 от София и днес пристигнах в 10:27 минути в Истанбул. Това са около едва 570 км.
Само да отбележа, че от Пекин до Шанхай са над 1300 километра и се вземат за 4 часа…
Убеден съм, че когато Барон Хирш е построил линията през 1874 влаковете са се движили значително по-бързо, но средствата използвани за това не са били “усвоявани” от финансиста от Банкя и ортака му с новото начало…
Да говорим за тези близо 10 милиарда, които похарчихме за строителството на това ЖП трасе за скорости от 220 км./ч. Преди десетина години.
1. Средна скорост на пътуване София – Истанбул до Истанбул с влак само за 15 часа
- Разстояние: ~500 км (София – Истанбул по жп линия).
- Време: 16 часа (по реални разписания).
Средна скорост = разстояние / време = 500 км / 16 ч = 31.25 км/ч
️ Това е скорост, характерна за железници от XIX век!
Планирани vs. реални скорости
- Похарчени средства: ~10 милиарда лева за модернизация на жп трасе (проектна скорост 200-220 км/ч).
- Реалност: Средна скорост ~31 км/ч. до Истанбул с влак само за 15 часа
️ Времето почти не се е подобрило от преди 130-140 години, въпреки „модернизацията“.
Сравнение с Китай:
Пекин – Шанхай (High-Speed Rail):
- Разстояние: 1 318 км
- Време: ~4.5 ч (най-бързият влак)
- Средна скорост: 1318 км / 4.5 ч ≈ 293 км/ч
Пудонг – Шанхай (Маглев):
- Разстояние: 30.5 км
- Време: 7 минути (0.116 ч)
- Средна скорост: 30.5 км / 0.116 ч ≈ 263 км/ч
- Макс. скорост: 431 км/ч
Защо при нас е така?
Технически и организационни причини:
- Липса на цялостна модернизация: Много от „модернизираните“ участъци всъщност не позволяват реално висока скорост, тъй като само малки отсечки са с нова инфраструктура, постороените вече са за ремонт, защото са правени преди близо 20 години.
- Слаба поддръжка и логистика: Стари локомотиви и вагони, липса на автоматизирани системи за управление.
- Чести спирания, лоша организация на разписанията, дълги престои по границите.
Корупция и безотговорност:
- Корупционни практики: Прекомерно завишени цени, избор на некачествени изпълнители, фиктивни дейности, комисиони, подизпълнители и т.н. всичко е до болка познато.
- Безотговорност: Липса на контрол и санкции за некачествено изпълнение. Проекти на хартия, които не работят реално. Липса на визия и последователност.
- Политическа намеса: Проектите често се реализират не поради обществена необходимост, а заради възможността да се „усвоят“ средства.
Системен проблем:
- Държавна администрация без компетентност и мотивация.
- Масова липса на граждански контрол.
- Съдебна система, която не наказва корупцията.
5. В заключение
Средната скорост на влака София – Истанбул (31 км/ч) е над 9 ПЪТИ по-ниска от тази между Пекин и Шанхай (293 км/ч).
Причините за това са не само технически, а най-вече – корупционни, управленски и свързани с липсата на отговорност.
В Китай за по-малко време и при далеч по-големи разстояния пътуваш със скорости, за които тук само мечтаем – и то след като сме похарчили милиарди.
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта